Оказва се, че много хора дори не са чували за Монсанто, а не би трябвало да е така, все пак боклуците им са навсякъде из целия свят и станаха задължителни като ваксините, демокрацията и либералните закони.
Статията е интересна, но първо един важен коментар от един форум, да се знае, че Монсанто са откровени убиѝци, които ни водят към невиждан до сега световен глад.


''Черкезов, само възпитанието ми ме спира да ти тегля една дълга... Казвам го за пореден път: Монсанто са организация от фашистки тип! Майната им и на всички други като нея - на всички дейността трябва да бъде забранена със закон и повече никога никой да не чуе за подобни компании. От къде съм сигурен в това, което говоря - имах съученик (лека му пръст на момчето, убиха го млад точно тези гадове) микробиолог, който преди 12 години започна работа за тях в Америката. Тогава въобще не бях чувал за ГМО, докато моя приятел след няколко месеца работа започна да ми пише странни неща, казваше ми, че разработките им са престъпно опасни, пишеше ми за пъклените им планове как ще завладеят света и всички ще се хранят само с техни продукти... Въобще страшни картини ми описваше момчето, а той беше мн съвестен и добродушен, пишеше ми как е събрал с течение на работата мн доказателства за вредите от продуктите им. След две години работа при тях, той вярваше, че трябва да направи всичко възможно за да ги разобличи, като си даваше сметка с какво се захваща. Първо къщата му изгоря, след това се принуди да отиде в Канада, където след около месец катастрофира при много странни обстоятелства с колата си... Така, че ти ако си техен слугинаж, който им продава отровите и фуражите, някакъв смешен дистрибутор, спри да им лансираш лайната в България! Намери си почтенна работа, не бъди роб на дявола!
От кой роман на Стивън Кинг я извади тази история приятелю?!
Без доказателства, си същия като Кристина, която само и дай да хули хората.''





История на Монсанто


Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на компанията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е силно канцерогенен.

Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.
Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара за опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска 168 млн. кг. токсични химикали във въздуха, земята, водата и почвите.

През 1997 г. сиатълският вестник „Таймс“ съобщава, че Монсанто са продали 6 000 тона замърсени отпадъци на компании за тор в Айдахо, които са съдържали канцерогенния тежък метал кадмий.
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, че всички плъхове, подложени на влиянието им, са увредени, а повече от 50% умират.

Експерти в компанията са били убедени, че полихлорните бифениди (PCB) на Монсанто са отговорни за замърсяването и затова през 1953 г. тя създава комитет, който да прецени какви са възможностите. В доклад показан само на 12 човека, но появил се в съдебно дело през 2002 г., Монсанто признават, че „доказателствата, които показват постоянството на тези съединения и тяхното присъствие като остатъчни в околната среда, е несъмнено. Общественият и правен натиск да се унищожат PCB, за да се предотврати глобално заразяване, е неизбежен“. Доклади на Монсанто видяни от вестник „Гардиан“ показват почти паника. Получателят на един от докладите пише: „Решаването на този въпрос е крайно необходимо. Какво трябва да направим? Алтернативите: да излезем от бизнеса и да продаваме PCB, докогато можем; да се опитаме да останем в бизнеса и да произвеждаме алтернативни продукти“.
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за отвратително и напълно нетърпимо в едно цивилизовано общество.

Но докато делото за замърсяване в Анистън влезе в съда, Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia. Въпреки че Монсанто и Solutia в крайна сметка се съгласяват да платят 600 млн. долара, за да уредят исканията на повече от 20 000 жители на град Анистън, компанията Монсанто вече е преобразила себе си като компания за селскостопански биотехнологии.
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.
До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто да разграничи себе си до някаква степен не само от пряката финансова отговорност за историческото ядро на бизнеса си, но и от противоречивото производство и замърсяването.

През 2000 г. тогавашното Монсанто изплува от множество транзакции, включително и от временното сливане на компанията с Pharmacia, юридически различна корпорация от Монсанто, която съществувала от 1991 г. до 2000 г. Това се случва въпреки факта, че и двете компании Монсанто споделят не само едно и също име, но и един и същи централен офис близо до Сейнт Луис, Мисури, както и много от изпълнителните директори и други служители, без да споменаваме, че споделят и голяма част от задълженията от техните предишни дейности.
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат, Монсанто в момента е най-голямата компания за семена в света, отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена.

Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.
Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те още повече усилват корпоративната сила – до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.

Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена.

Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.

Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“



http://nookofselene.wordpress.com/2010/03/04/monsanto/

Монсанто: контрол чрез глада



Един от най-великите умове на Германия, Гьоте, е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно:



„Човек вижда толкова, колкото знае.”



Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни, достатъчно е да се контролира информацията. Така, тънейки в невежество, много хора и цели народи са обречени на послушание. Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали. Например, компанията „Монсанто” е практически корпорация от фашистки тип. „Монсанто” унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и освен това, защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочее. Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата, за да имат за посев. Така по естествен начин са се развивали по-добри култури. През 80-те години обаче съдът разрешава на „Монсанто” да патентова формата на живот – генът. Особеност на генно-модифицираните (ГМО) култури е, че семената им не стават за посев за следващата година, ако искат да засеят, фермерите са длъжни отново да закупуват от „Монсанто”. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на „Монсанто”:



„Много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище.”



Не е ли гениално, от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури?!!!! Звучи като зловеща антиутопия. Безплодни растения, от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт. Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия организъм. „Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства. През немалкия период на своята история „Монсанто” създава различни продукти, включително и пестицида Round Up, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Round Up. Когато посипеш земеделската земя с Round Up това вещество унищожава всичко, освен генномодифицираната соя. През 1996, когато „Монсанто” започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка, съдържат патентования от „Монсанто” ген. Към 2012 повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на „Монсанто”, а в Канада органичния, естествения семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на „Монсанто”. Веднъж появила се генно-модифицираната култура замърсява, така да се каже, всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генно-модифицирани. Където обаче се появи генът, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията. Компанията обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в „Монсанто” се занимава с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани. Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите, които купуваме съдържат соя. А генно-модифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото на животните, които после ние доволно хапваме. Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами! Ако „Монсанто” реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е независима Канада?! Иначе много обичаме думичката диверсификация. Но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада.



Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем „възможност за пълен контрол чрез глада”



Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генно-модифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС. Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето.



Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света



Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко.



http://www.youtube.com/watch?v=T4V98GpLBiM

Генно модифицирани храни


ГМО Трилогия – Ненатурална Селекция (част 1/5)

В началото на 90-те години се провежда изследване, в което мишки са хранени с ГМ домати. Е, в действителност мишките отказват да ядат доматите и се налага да ги хранят на сила. Няколко от мишките развиват стомашни лезии и 7 от 40 мишки загиват в рамките на 2 седмици. Учени от АХЛ (Американската администрация за храни и лекарства) разглеждат резултатите от изследването и стигат до заключението, че то не доказва че ГМ продуктите са напълно безопасни. Някои от учените от Агенцията за контрол на храните и лекарствата предупреждават, че ГМ храни като цяло могат да доведат до непредсказуеми алергии, натрупване на токсини, болести резистентни на антибиотици, както и проблеми с храненето на клетъчно ниво. Вътрешни меморандуми на АХЛ, предоставени за обществено разглеждане по време на съдебен процес показват, че учените молят управляващите администрацията да изискат дългосрочни тестове, за да се докаже безопасността от трудно уловимите странични ефекти. Администрацията има своите защитници в политиката, включително и бивш адвокат на „Монсанто”. Предупрежденията на учените са пренебрегнати. АХЛ не изисква тестове за безопасност. Вместо това, АХЛ приема, че ако производителите на ГМ храни твърдят, че продуктите им са безопасни, значи няма база за повече въпроси. ГМ доматът е одобрен през 1994.

Според доклад на Американската академия на науките (ААН) , сегашната система на пълно одобрение на ГМ храните от страна на АХЛ може да пропусне неволни промени в състава им. Според ААН процесът на прикачване на гени може да доведе до непредсказуеми промени у организма приемник на гена. Индийският съвет за медицински изледвания (ИСМИ), който публикува откритията си няколко дни по-рано, идентифицира дълъг списък от потенциално опасни странични ефекти от ГМ храни, които до този момент не са взети под внимание. ИСМИ прозовава към пълна промяна на съществуващите разпоредби.

Повечето критици смятат, че тестовете за безопасност, провеждани от биотехнологичната индустрия често са повърхностни и избягват проблемите. За съжаление учените, които надигат глас срещу подобни изследвания, а и тези, открили несъмнено доказателство за опасността от ГМ храните, са били обект на заплахи, уволнения, отнемане на статус и средства за изследвания. Например, едно изследване, проведено във Великобритания и субсидирано от правителството показва, че плъхове, хранени с ГМ картофи развиват туморни клетки, страдат от увредена имунна система, частична атрофия на черния дроб, както и забавено развитие на мозъка, черния дроб и тестисите. Когато ръководителят на научното изследване публично изказва опасенията си, той бива набързо уволнен след 35 годишна служба, както и сплашен със съдебен процес.

Aмериканците консумират генетично модифицирани храни всеки ден. Макар че ГМ доматът бе изтеглен от пазара, милиони декари със соя, царевица, рапица и памук растат с чужди гени. Новите гени позволяват на културите да оцелеят приложението на хербицидите, да се самозащитават, създавайки свои пестициди, или и двете. Докато има само няколко изследвания за безопазността от консумиране на ГМ животни, за вредата от ГМ културите има планини от доказателства и следва да се проведат още тестове. Плъхове хранени с ГМ царевица развили проблеми с деленето на кръвни клетки. Тези хранени със ГМ соя-проблеми с деленето на чернодробните клетки, а дробовете на тези, хранени с рапица стават по-тежки. Прасета, угоявани със ГМ царевица развиват псевдобременност или стерилитет. Крави, хранени с ГМ царевица в Германия, загиват мистериозно. При пилетата, след хранене с ГМ царевица броят на загиналите е 2 пъти повече в сравнение с периоди, когато пилетата се хранят с немодифицирана царевица.

След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%. Без допълнителни тестове не можем да бъдем сигурни дали генетичното инженерство е в основата на проблема, но от друга страна има много начини генетичните промени да водят до обостряне на алергии. Ако соята е обогатена с ген от бразилски бадем, хората, алергични към бадема , ще реагират подобно и на соята. Соята, която се консумира с САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечеството и може да причини алергии.

Части от този ген са еднакви с тези, причиняващи алергии към домашен прах и скариди. Според препоръките на СЗО, този факт би трябвало да доведе до отхвърляне на ГМ храните. Последователността на гените, внесени в соята, необяснимо се променя след време. Протеина, който се създава в тези условия вероятно е различен от първоначалния и никога не е бил тестван. Възможно е да е алергенен или токсичен. Процесът на прикачване на чужди гени е променил генетичната структура на соята, разбърквайки генетичния и код. Тази мутация може да доведе до различни генетични експресии и дори до появата на потенциално опасен протеин.

Най-често срещаният алерген в соята се нарича трипсин инхибитор. ГМ соята съдържа значително по-голямо количество от него в сравнение с органичната. Единственото изследване върху хора, показва как гена се прикачва към бактериите от чревната флора. Това води до няколко сериозни последствия. На първо място това означава, че бактериите в нашата храносмилателна система, въоръжени с този чужд ген, вероятно ще могат да създадат нов ген вътре в нас. Ако е алергенен или токсичен, може да продължи да ни влияе завинаги, дори да спрем да консумираме ГМ соя.

Същото изследване доказва, че активаторът, който учените прикачат към новия ген за да го включат във веригата, също се пренася към бактериите от чревната флора. Тестовете направени върху активатора показват, че той може случайно да активира и гени на тези бактерии. Това би могло да доведе до свръхпроизводство на алергени, токсини, канцерогени и болестотворни бактерии. Учените също така предполагат, че активаторите може да събудят неактивни вируси кодирани в ДНК и да генерират мутации.

За съжаление, генетичниат трансфер не се ограничава само до чревните бактерии. Предварителни резултати показват, че гени са се прикачили и към органи на плъхове, само след едно хранене с ГМ храна. Това е само част от проблемите, които биха могли да възникнат само около една ГМ култура. Списъкът с други култури и потенциални рискове би могъл да бъде още по-дълъг. Вземете за пример царевицата, обогатена с ген, произвеждаща собствени пестициди. Ние консумираме този пестицид и има много доказателства, че той не е толкова безвреден, колкото биотехнологичните компании биха искали. Предварителни резултати показват че 39 филипинци, живеещи в близост до царевична ферма, засадена с пестицидна царевица са развили кожни, чревни и дихателни проблеми по време на опрашването и. Кръвни проби показват, че има имунна реакция към пестицида. Само за миг си преставете какво би се случило ако този ген се пренесе в чревната ни флора, буквално превръщайки ни във фабрика за пестициди.

ГМ царевицата и повечето ГМ култури се обогатяват с гени, резистентни на антибиотици. ИСМИ, Американската Медицинска Асоциация, СЗО и други световни организации вече са изказали опасенията си, че тези гени биха могли да да се прикачат към патогенни бактерии в храносмилателната ни система. Опасенията им са свързани с вероятната поява на нови, супер болести, които не се влияят от антибиотици. В своят защита, биотехнологичните компании твърдят, че ДНК се разпада напълно при храносмилането и няма как да се осъществи подобен трансфер. Описаното по-горе изследване върху хора бива публикувано през февруари 2004 и преобръща подобни безпочвени теории.

Никой не наблюдава официално последствията от ГМ храните върху хората. Ако тези храни наистина създават здравни проблеми сред американците, може да отнеме години преди истинската причина да бъде открита. Един ясен и смразяващ пример е епидемия от 80те. Появява се нова болест, причинена от добавката Л-тритофан, получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Болестта убива 100 американци и разболява около 5-10000 други. Единствената причина лекарите да могат да идентифицират болестта е симптоматиката: развива се бързо, остро и е много рядка. Дори тогава за малко да бъде изпусната от окото на лекарите.

Проучванията показват, че колкото повече хората научават за ГМ храните, толкова по-малко им се доверяват. В Европа, Япония и други райони, медиите са много по-честни за опасностите от генетичното модифициране. Съответно, потребителите изискват храните им да не са модифицирани и производителите нямат избор. В САЩ, повечето хора си мислят, че никога не са консумурали ГМ храни (макар че го правят всеки ден). Поради своето нехайство, самодоволните потребители са помогнали най-много на биотехнологичната индустрия. В резултат на това, милиони американци за изложени на риск, като най-уязвими са децата. Може би публикуваните открития в други части на света ще събудят потребителите и властите, което ще доведе до изтеглянето на ГМ храните от пазара.

За повече информация за вредите от ГМ храните, за да изтеглите писмо до производителите, както и да научите как да не купувате ГМ храни, вижте Take Action – Inspiration, Inc

Какво е ГМО?
Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства – например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ.

Видове ГМ култури
„Първото поколение” ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите.
„Второто поколение” ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични” трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Производство
През 2006г. – 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн.хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн.ха и достига 114 млн.ха.

Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина.

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави”, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук.

Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия.

В България през 1999г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004г. и 2005г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

Патентът на “Монсанто”
Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси.

Всеки фермер, решил да произвежда ГМ култури, трябва задължително да си купи семената от фирмата, притежаваща съответния патент. На фермерите се забранява да използват останали от миналата година ГМ семена или такива, произведени от тях самите. Всяка година Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и в този случай фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите.

Митове и факти:
* Добивите при ГМ културите са по-високи. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% – за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно инженирани за по-високи добиви. Въпреки това като цяло ГМ културите биват рекламирани като осигуряващи по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО. През април тази година завърши най-мащабното изследване, правено досега – за период от 3 години учените от университета в Канзас изследват развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready) в сравнение с конвенционална соя. Roundup Ready соята има гени, които я правят устойчива на хербицида Roundup. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10% по-ниски.

* ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. Толерантните към хербициди растения позволяват третиране на посевите с мощни химикали, при което се унищожават плевелите, но не и благородната култура. Предимството, на което разчитат тези ГМ растения, е удобството. Така фермерите могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Но както бактериите развиват резистентност към антибиотиците, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99% от толерантните към хербициди ГМ култури са Roundup Ready (RR) вариации, разработени от “Монсанто”, за да са устойчиви на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска всеки акър ГМ соя в САЩ, нараства с повече от 150%.

* ГМО могат да решат проблема с глада. Още в зората на ГМО и големите обещания за по-високи добиви се заражда иначе хуманната идея, че това е начин да преборим световния глад и кризата с храните. Големите надежди обаче се превръщат в още по-големи разочарования. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

Вреда за хората
При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например, макар и неприсъщо, в ГМ царевицата има протеини на бактерии, в ГМ картофите – протеини на вируси, а в ГМ доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за един по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Учените Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуват резултати от направения от тях повторен анализ на собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Въпреки опитите на Monsanto да блокира достъпа до информация, фактите излизат наяве. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират устойчивите на хербициди култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

Вреда за биоразнообразието
ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.

Ето един пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Европа и ГМО
Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ храни. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели. Въпреки че през 2007 г. се наблюдава почти двойно увеличение на площите, засети с ГМ царевица (до 110 000 ха), дългосрочните възможности за развитие на ГМО изглеждат слаби. Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. обаче френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица, а френският президент Никола Саркози прави изказване, в което признава: „Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.”

По това време и европейският комисар за околната среда Ставрос Димас прави предложение да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос. В подкрепа на това предложение само за месец 100 000 души пишат писма до Европейската комисия.

Румъния също пое по стъпките на Франция, като наложи забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС – царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург.

Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

България и ГМО
През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Иначе, българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, но това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Въпреки това, в повечето случаи правилата не се спазват. И, макар, че не фигурират на етикетите, според изследване на фондация “Мейдей” от края на 2006г. ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

Зони, свободни от ГМО
Към началото на 2007г. над 4500 общини, 236 региона и хиляди фермери, общности и производители на храни в Европа се обявиха за „ГМО свободни” – иначе казано, те няма да допуснат употребата на ГМО за земеделски и хранителни нужди на тяхна територия.

В България след кампанията на Сдружение “АгроЛинк” има 6 общини, свободни от ГМО – Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията „Доматът мутант” през лятото на 2007г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми.

Напоследък науката се влияе изцяло от растящия контрол на корпорациите

Манията за получаване на патенти ограничава свободния обмен на информация и ограничава достъпа до информация и технология. Стремежа към светкавично възвръщане на инвестиции деформира науките; ловът на печеливши технологии и приложения рискува да превърне стемежът към знание в състезание за бързи технологични успехи. Все повече и повече, технологиите са в основата на общественото развитие и това важи с особена сила за биотехнологиите, където технологичният оптимизъм застрашава принципа на научния скептицизъм.

*Хелена Пол и Рикарда Стайнбрехер от книгата “Гладни Корпорации – транснационални биотехнологични компании колонизират хранителната верига” 2003

Използвани са материали от wikipedia.org, seedsofdeception.com и горичка


http://otrova.org/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BD...B0%D0%BD%D0%B8/

Монсанто още убива и трови хора, нищо не се е проемнило, въпреки всички сигнали и доказателства.

Обаче има и друг вид война, на която в България трябва да се обърне внимание и да се вземат мерки в бъдеще. Става въпрос за биологичната война и пренасянето на болести по растения и животни от континент на континент. Трябва да се внимава, къде има огнища на болести по картофи,лозя, ориз, овошки, добитък и хората идаващи от тези континенти и старни или посетили ги през последните 6 месеца да се разпитват,проверяват и дезинфекцират (главно обувки и дрехи). това важи особено за разни университески работници, биолози, еколози и т н. Да се проверява багажа щателно. Да се гледат печатите в паспортите на хората при влизане в страната. Това се пренебрегва, но за в бъдеще трябва сериозно да се вземат предпазни мерки. Има възможност някой нарочно да пусне паразити ненамиращи се в Европа или България по българските обравотваеми площи с наивна разходка. Пренасянето може да стане и без умисъл с обувки носени на полета пълни вредителите от друг континент (Северна и Южна Америка). Нашите арстения и добитък нямат нужните защитни механизми и би имало унищожени реколти или нужда от покупката на препарати за борба, които случайно вече са внесени в България и чакат да бъдат поръчани. Да не се поръчват проби, семена или животни от тези страни. Това важи главно за университети и изследователски центрове, но и обикновения дребен и едър земеделц и животновъд може да е засегнат.